За Вярата в доброто, Надеждата в бъдещето и Смисъла на живота!

За Вярата в доброто, Надеждата в бъдещето и Смисъла на живота!: Златна, плодородна ЕСЕН

2009-10-10T23:36:00.000-07:00

За Вярата в доброто, Надеждата в бъдещето и Смисъла на живота!: Златна, плодородна ЕСЕН

Златна, плодородна ЕСЕН

2009-10-10T12:24:00.000-07:00

ИМЕН ДЕН НА СИМОНКА

2009-09-01T11:23:00.000-07:00

Цветята - радостта от лятото

2009-08-20T07:14:00.000-07:00

Кратка неделна разходка

2009-08-19T04:39:00.001-07:00

Ето и края на разходката Никол е много доволна!!!
, Никол е много доволна!!!

Да се порадваме и на гората, докато я има, че поляните вече изчезват!

Колко са високи дърветата и в нашите очи, а как ли тя ги възприема с малките опознавателни очички?

Да научим даецата да обичат планината и природата. След края на полянката идва гъстата гора.

Поляните все повече се самозалесяват и се превръщат в малки горички.

Ранна утрин, росата от тревата още не се е вдигнала. Слънцето пробива мъглата, все още е лято, бързо ще стопи мъглата.

Ваканция на село

2009-08-04T06:05:00.000-07:00

В разгара на лятото

2009-07-21T12:44:00.000-07:00

Така се спасяваме в големите горещини!

Дъгата

2009-06-26T11:28:00.000-07:00

http://www.vbox7.com/play:4037ac35

Малка помощница

2009-06-26T10:49:00.000-07:00

РАЗХОДКА С НИКОЛ

2009-06-18T02:38:00.000-07:00

Никол се вози въ влакчето за София

Ето вече е на

Централна гара,

харесват и фонтачета с водичката

Колко задълбочено чете зъболекарски брошури
Е, може пък зъболекарска да стане.

Разходката е по приятното занимание.

Широко и просторно е за тичане, няма коли и е доволна.

Ах този балон, той е много голям!

Даже и е скрил личицето

А каква игра става с него!!!

Пак водичка и пак фонтачета!

Приятно под пръските на водата

Ех,влиза и в очичките!

Честит рожден ден,малка Никол!!!

2009-06-16T12:22:00.000-07:00

Снимките са подредени в обратен ред!!! Но партито си е парти - Никол на 4 годинки!

Любимите герои на Никол - далматинците- нейния личен избор за тората!

Колко е сериозна, нали сега става на 4 годинки! Какво ли се върти в малката и умна главица - малко или много е четири?

Сама е избрала и тортата си даже - любими герои ото детско филмче - мама и татко далматинци !

Истинските приятели на Никол-Тони и Виктор и братовчедката Симонка

Ето, вече са три принцеси

Първите подаръци са получени и двете малки принцеси се отправят към детското парти.

ЗА ЛЮБОВТА

2009-06-02T03:27:00.000-07:00

Когато започвам да мисля за проявите на любовта, пред моя вътрешен взор често застават образите на велики дела в името на благото на хората, образи на самопожертви, героизъм и преданост. Но в своя живот не мога да намеря примери на подобни подвизи. Любовта, която ми беше дадена, се състоеше от не много големи, ежедневни дейности. Понякога те бяха леки, в други ситуации от мен се изискваха по-големи усилия. Понякога те ми носеха радост, понякога - болка. Много често правейки нещо за хората около мен, аз дори не се замислях дали ги обичам, или не. Какво е все пак любовта? Аз предпочитам да живея с любовта, а не да й давам определение. Да обичаш - това означава да намираш висше щастие в това, да правиш другите щастливи. Това означава да разбираш как мислят и чувстват околните, от какво се нуждаят. Това значи да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин. Да обичаш - това означава да осъзнаваш несъвършенството на хората и въпреки това да ги виждаш съвършени. Да обичаш - това означава да разбираш слабостите на нашите ближни, и въпреки това да си ги представяш силни. Това означава да ги вдъхновяваш да бъдат по-силни, отколкото са, и да им позволяваш на свой ред те да вдъхновяват теб. Да обичаш - това означава да приемаш другите такива, каквито са, и ако те не оправдаят твоиите надежди или отхвърлят твоята протегната ръка, по прежнему да оставаш вратата на сърцето си отворена. Да обичаш - това означава да признаваш достойнството на хората и да им помагаш да видят своето собствено достойнство.Да обичаш - това означава да станеш част от живота на своите ближни, при това без да ги контролираш и ограничаваш. Да обичаш - това означава да забравяш за себе си, подобно на искрата, която забравя за себе си в пламъка на огъня.Любовта не е страст, но безстрастната любов не е истинска, също както не е истинско цветето, направено от хартия или пластмаса. Любовта не ви прави бедни. Любовта неизменно ви връща повече, отколкото й давате, тъй като нейните ресурси са безгранични.Любовта прилича на пламъка на свещта, който превръща восъка в светлина. Любовта прилича на слънцето, което отдава своята собствена субстанция, за да стане източник на енергия и живот. Често пъти ни се налага да слушаме за това, че любовта е непрактична. Въпреки това аз искам да ви кажа, че любовта е най-могъщата сила на света. Ако искате да постигнете успех в някакво начинание, вие трябва да се влюбите в това дело. Вие се отдавате само на това, което обичате.Съмнявам се, че можем истински да овладеем онова, което не обичаме, било то научна дисциплина, практически навик или изкуство. Като не обичаме себе си, ние не можем да контролираме състоянието на своя разум и тяло. Повечето хора разчитат на силата на любовта само от време на време. Ние далеч не винаги сме склонни да вярваме в това, че любовта може да ни помогне, ако не смятаме само любовта към най-близките ни хора. На нас все още ни предстои да дораснем до разбирането, че цялата Вселена е създание на Божията любов, че любовта е струна, в съзвучие с която вибрира светът. Когато докосваме тази струна, всичко във Вселената ни отговаря с взаимност. Любовта не прави живота ни лек и не го изпълва с удоволствия. Но в действителност, вие и не искате лек и безгрижен живот, дори често пъти да мислите по друг начин. В дълбините на вашето сърце живее стремеж към величие. Вие искате да видите живота си наситен с плодотворна, творческа активност. Вие се стремите към пълноценен живот и любовта ви помага да постигнете тази пълнота. Тя ви помага да се издигнете на по-високо ниво, и да развиете своите способности в максимална степен.
"С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери" (Марко 4:24). Животът ще напълни онзи съд, с който вие идвате при него. Предоставете на живота малка чашка - и той ще я напълни. Отдайте на живота голям резервоар и него той ще напълни. Колкото повече обичате, толкова повече вие се отдавате на живота. Да обичаш означава да живееш пълнокръвно, защото в любовта ние се отдаваме на това, което обичаме. Само любовта прави нашия живот достоен живот. Отдайте се на любовта и вие ще станете съда, който използва Бог, защото Бог е любов.
http://margaritta.dir.bg/2009/mart/08freeman.htm

ЛЕГЕНДА ЗА БОЖУРИТЕ

2009-06-01T05:37:00.000-07:00

http://www.youtube.com/watch?v=4eTEy-6EjVE

Живял някога в един отдалечен град на Небесната империя един млад учен, който се посветил на изучаването на божура. Живеейки в уединение, само сред своите книги и божури, той се зарадвал много на посещението на една млада красива девойка, която без покана се появила на прага на дома му и помолила да й даде някаква работа. Съгласил се с удоволствие и останал приятно учуден, че тя се справя прекрасно с домакинството. Момичето му помагало да се грижат за божурите и двамата се разбирали чудесно. Оказало се, че тя е с прекрасно възпитание, запозната с дворцовия етикет, пишела като учен, рисувала и съчинявала стихове и се превърнала в негов най-добър приятел.
От снизхождението, с което първоначално се отнесъл към нея, не останало нито следа. Младият учен бил пленен от нейната грация, красота и познания. Тя станала за него близко и необходимо същество. Всичко вървяло добре. Младите хора се увлекли един от друг. Тя го слушала, изпълнявала всичките му желания, той й се любувал и я обичал. Но изведнъж се случило нещо необикновено. По-всяка вероятност в желанието си да я направи своя жена, младият мъж поканил един жрец и съобщил на момичето за предстоящето посещение. Новината обаче вместо да я зарадва, я стреснала и тя изведнъж изчезнала някъде. Напразно ученият я викал. Тя повече не отвърнала на неговия зов. Тогава разтревожен, огорчен, той се втурнал да я търси и минавайки по една тъмна пътека край къщата, изведнъж я забелязал как отминава като сянка. Той побегнал след нея, а тя побягнала от него. Накрая той я настигнал, но в същия момент, когато искал да я хване, тя като че ли се залепила на стената и изчезнала в нея, заприличала по-скоро на рисунка върху стената и само устните й продължавали да се движат. — Аз не ви отговарях — прошепнала тази сянка, — когато ме викахте, защото аз не съм човешко същество: аз съм духът на божура. Вашата любов ме топлеше, поддържаше човешката ми форма и за мен беше радост и наслада да Ви служа. А сега, когато дойде жрецът, той ще осъди Вашата любов към мен и затова аз не мога да приема своя предишен облик. Аз трябва да се върна при цветята. Простете ми, благодаря Ви за Вашето благоразположение, благодаря Ви за щастието, което ми дадохте. Ученият стоял изумен. Колкото и да я убеждавал, както и да я умолявал, след тези думи образът на девойката все по-дълбоко и по-дълбоко потъвал в стената. Цветовете на рисунката, която тя сега представлявала ставали все по-бледи, докато накрая изчезнали съвсем, без да оставят никаква следа. От този ден нищо вече не било мило за младия учен. Той захвърлил своите книги, науката, и само когато гледал цъфналите божури, споменът за чудното същество, стоплило за кратко живота му, само мисълта за това, че може би в някой цвят на божур сега е незабравимата девойка, станали единственото му утешение в живота. Любувайки се на тяхната красота, той сякаш й се любувал, вдъхвайки чудния им аромат, като че ли чувствал нейната близост..."

http://margaritta.dir.bg/mai/0112paeonia.htm

ПРОЛЕТ В ДВОРА

2009-06-01T04:43:00.001-07:00

Пролетта е радост за душата и очите

2009-04-19T07:21:00.000-07:00

Замирисва и на пролет

2009-03-14T03:37:00.000-07:00

Енергиите на Пролетта
Пролетта е сезон, през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва. Птичките пеят, растенията се пробуждат от зимен сън, душата на човека се отваря за нов живот. В това време когато човешкия организъм се е пречистил и вече е готов да приеме жизнената енергия на Природата.
Пролетта напомня и за онази Космична Пролет, която сега настъпва в развитието на човечеството, когато обществата и народите ще заживеят братски.За какво още ви напомня пролетта?Как можем да използваме пролетните енергии?Какви методи можем да приложим през пролетта, за да сме по-щастливи, по-позитивни, по-здрави? Споделете своя опит и разсъждения.
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1119

Цитат
Да... като че ли през пролетта старото се заменя с ново, негативното се променя в позитивно, като че ли идва един подем и ентусиазъм за работа. Природата съблича своята стара дреха, и се облича в нова промяна.

Моята лятна градинка

2009-03-13T23:14:00.001-07:00

Истинска приказка

2009-03-10T08:00:00.000-07:00

Два дявола седнали да си говорят
От дума на дума, започнали да спорят.
Този преувеличил това, друг онова
и хванали се за острите рога.
Всеки искал другия да убеди,
че е направил повече злини...
Викали, крещели, накрай се сбили,
с погледи кръвясали и диви.
И олелия вдигнали такава,
че Шефа се събудил от дрямка здрава.
А щом гласът му страшен прогърмял,
пронизал ги като с кинжал:
- Единствен мога аз да преценя
чия е най-голямата злина!
- Я, се хващайте на работа веднага,
преди да съм ви пратил долу, в Ада!
- И след три дни, обратно тука!
Внимавайте, ще ви следя под лупа!
А бил Шефа дявол вероломен,
друг такъв нямало подобен;
по-чер от най-безлунна нощ,
зъл, свиреп и със огромна мощ.
И дяволите с ужас осъзнали
как в капана собствен се навряли.
Знаели, че ако не измислят нещо,
в пъкъла ще плачат безутешно...
Приложили какви ли не хитрини;
и намразили хората, уви.
Тоз излъгал брат си, друг убил жена си,
майка пък продала дъщеря си...
Но дяволите не намирали покой
и стила си хитро променили свой:
Занашепвали на непросветените души,
че и без Бог, и вяра, пак всичко ще върви,
а парите са единствен господар,
даже за любов и болест пак те са цяр...
Политиците първи забравили народа,
в храма влизали попове за изгода,
в болниците лекували дори
само онзи, който може да плати!
Но дошъл определеният от Шефа ден.
Посрещнал ги необичайно разведрен:
- Брей, надминахте и мен! Виж ти...
Застанете от двете ми страни!
- От днес ви назначавам за министри!
След мен, от вас всичко ще зависи!
И потекли по Земята кървави реки,
малцина запазили се от злини...
Затворили врати на своя дом,
наплашени от зверства и погром!
Надявал се, напразно чакал Бог,
към Него някой да отправи зов;
в молитва чиста, от сърце,
с вяра, колкото поне зрънце...
защото чувал той душите да ридаят,
но сякаш не знаели какво да правят...
Потресен изпратил Ангелите - воини,
да унищожат Ада и противните му козни...
После, докоснал нежно със ръка
и приласкал всяка изгубена душа...
И ето, бавно настъпила промяна,
отдавна чакана, така желана,
внушена на писатели, поети,
на пророците днешни чрез завети...
И човекът започнал да твори,
но не за слава, нито за пари...
Във култ издигнал Любовта!
Спасил себе си, Земята и света!
Усмихнал се едва тогава Бог,
справедлив, любящ, макар и строг.
И благословил човешкия ни род
с наградата за вечния живот!

Мина Филипова

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=100

МОИТЕ ИЗГРЕВИ

2009-03-08T12:07:00.001-07:00

Да си спомним топлата есен!

2009-03-04T02:12:00.001-08:00

Златна есен-ранно утро

Кехлибарено грозде

На Св.Цар Борис Първи

2009-03-03T07:10:00.000-08:00

Храмът бе пълен-очите смъдят
Черноризецът болен-лицата горят
с мъка надигат се морни гърди
думите мъдри на люде реди:

“Не бойте се хора денят е тъмлив,
но Бог е кат бора сред бурена див
и писменост свята дари осенен,
която да брани народ праведен!”

Промълви старикът заветни слова
и бавно отпусна бяла глава.
Писък оглася свещеният свод и
моли се богу единен народ:

“Пази ни светецът от зли клевети
край твоето ложе зарад нас го сложи,
че сила небесна вля в плахи сърца
народност свещена за бъдни чеда!”

Владимир Васев

Аз се впечатлих от него, пък вие не знам.
По повод днешния празник,дано ви хареса!

Дали беше последния сняг?

2009-02-27T05:59:00.000-08:00

Героите са уморени

Прекрасна зимна приказка

Пухкав сняг,като памук

И сам войнът е войн

Бели дантели

Къщичка в снега се гуши

СПОДЕЛЕНО-ОТ ЕДНА ИЗГУБЕНА ЖЕНА

2009-02-27T02:33:00.000-08:00

"Всеки носи в сърцето си болка. Всеки копнее за близост, топлота и красота. Всеки търси своя огън, в който да сгрее своите премръзнали чувства, за да стопли мечтите си. Събираме в шепи надежда, за да измием с нея душата си " - това не са мои думи , а запомнени от някъде, но много подходящи за начало на изповедта на една женица, която реши да сподели с мен "непознатата" нещо лично, което трудно можах да разбера. Изглеждаше силна жена - но имаше и голяма болка в нея.
"Силата на характера и успехът ми в живота се дължат на моя интерес към истината. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако има ясна цел в рамките на нещо разумно и сериозно.
Моите мисли и разсъждения са нещо лично и никого не задължавам да ги приема или споделя. Но те ми дават равновесие и покойствие. Започнах да гледам по-благосклонно на хората, на техните действия спрямо мен и по леко понасям нестихващата завист. Живеех някак много успешно в два различни свята. Всички имаме случаи в живота си, когато търсим причините за несполуките в другите, а разковничето е в самите нас. А когато само с дума разрушим замъка на илюзиите, разбираме колко много сме сгрешили.Тази разрушителна сила ни помита, събужда ни от дълбокия сън и покой."
В лабиринта на собствените си мисли, тя се мъчеше да открие изход. Страхуваше се от толкова размишления да не попадне в огледалния свят, в който да не открие "собственото аз". Така редеше думите, че се вледенявах с всяка изимината минута. Тя страдаше, а се опитваше да се оправдае за страданието си със силни думи. Но това, което ме кара да ви разкажа за нея е лично. Тя била заобиколена от същите двулични приятели, с каквито и аз с радост се разделих. Много ми хареса как сподели че се е разделила с тях. "Не можех сама да си отговоря, защо търпях в своето обкръжение приятели, които ме огорчаваха, нараняваха и манипулираха. Защо бях сляпа и глуха, когато те явно ми показваха истинската си същност. Те бяха като парлива коприва, като бурени и плевели в градинката на нежната ми душа - задушаваха ме. И дойде този ден - когато осъзнах истината - никоя промяна не минава без конфликти. Разчистих си градинката от плевели и бурени и сега мога да раста нагоре,виждайки вече слънцето "- е това го запомних, защото беше много искрено казано.
Тя говореше за нежната душа на "малкия принц" на Екзюпери, сякаш четеше книга, невидима за очите ми. Няма да забравя тази жена, дано е толкова щастлива, колкото си мечтаеше. А ако попадне на този материал, нека ми прости, нося го твърде дълго в мислите си и едва сега реших да го споделя с вас.
Тази статия беше побликувана лично от мен на друго място, но поради основателни причини я премествам тук!