Истинска приказка

Два дявола седнали да си говорят
От дума на дума, започнали да спорят.
Този преувеличил това, друг онова
и хванали се за острите рога.
Всеки искал другия да убеди,
че е направил повече злини...
Викали, крещели, накрай се сбили,
с погледи кръвясали и диви.
И олелия вдигнали такава,
че Шефа се събудил от дрямка здрава.
А щом гласът му страшен прогърмял,
пронизал ги като с кинжал:
- Единствен мога аз да преценя
чия е най-голямата злина!
- Я, се хващайте на работа веднага,
преди да съм ви пратил долу, в Ада!
- И след три дни, обратно тука!
Внимавайте, ще ви следя под лупа!
А бил Шефа дявол вероломен,
друг такъв нямало подобен;
по-чер от най-безлунна нощ,
зъл, свиреп и със огромна мощ.
И дяволите с ужас осъзнали
как в капана собствен се навряли.
Знаели, че ако не измислят нещо,
в пъкъла ще плачат безутешно...
Приложили какви ли не хитрини;
и намразили хората, уви.
Тоз излъгал брат си, друг убил жена си,
майка пък продала дъщеря си...
Но дяволите не намирали покой
и стила си хитро променили свой:
Занашепвали на непросветените души,
че и без Бог, и вяра, пак всичко ще върви,
а парите са единствен господар,
даже за любов и болест пак те са цяр...
Политиците първи забравили народа,
в храма влизали попове за изгода,
в болниците лекували дори
само онзи, който може да плати!
Но дошъл определеният от Шефа ден.
Посрещнал ги необичайно разведрен:
- Брей, надминахте и мен! Виж ти...
Застанете от двете ми страни!
- От днес ви назначавам за министри!
След мен, от вас всичко ще зависи!
И потекли по Земята кървави реки,
малцина запазили се от злини...
Затворили врати на своя дом,
наплашени от зверства и погром!
Надявал се, напразно чакал Бог,
към Него някой да отправи зов;
в молитва чиста, от сърце,
с вяра, колкото поне зрънце...
защото чувал той душите да ридаят,
но сякаш не знаели какво да правят...
Потресен изпратил Ангелите - воини,
да унищожат Ада и противните му козни...
После, докоснал нежно със ръка
и приласкал всяка изгубена душа...
И ето, бавно настъпила промяна,
отдавна чакана, така желана,
внушена на писатели, поети,
на пророците днешни чрез завети...
И човекът започнал да твори,
но не за слава, нито за пари...
Във култ издигнал Любовта!
Спасил себе си, Земята и света!
Усмихнал се едва тогава Бог,
справедлив, любящ, макар и строг.
И благословил човешкия ни род
с наградата за вечния живот!

Мина Филипова

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=100