петък, 27 февруари 2009 г.

Дали беше последния сняг?











Героите са уморени

Прекрасна зимна приказка

Пухкав сняг,като памук

И сам войнът е войн


Бели дантели

Къщичка в снега се гуши Posted by Picasa

СПОДЕЛЕНО-ОТ ЕДНА ИЗГУБЕНА ЖЕНА

"Всеки носи в сърцето си болка. Всеки копнее за близост, топлота и красота. Всеки търси своя огън, в който да сгрее своите премръзнали чувства, за да стопли мечтите си. Събираме в шепи надежда, за да измием с нея душата си " - това не са мои думи , а запомнени от някъде, но много подходящи за начало на изповедта на една женица, която реши да сподели с мен "непознатата" нещо лично, което трудно можах да разбера. Изглеждаше силна жена - но имаше и голяма болка в нея.
"Силата на характера и успехът ми в живота се дължат на моя интерес към истината. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако има ясна цел в рамките на нещо разумно и сериозно.
Моите мисли и разсъждения са нещо лично и никого не задължавам да ги приема или споделя. Но те ми дават равновесие и покойствие. Започнах да гледам по-благосклонно на хората, на техните действия спрямо мен и по леко понасям нестихващата завист. Живеех някак много успешно в два различни свята. Всички имаме случаи в живота си, когато търсим причините за несполуките в другите, а разковничето е в самите нас. А когато само с дума разрушим замъка на илюзиите, разбираме колко много сме сгрешили.Тази разрушителна сила ни помита, събужда ни от дълбокия сън и покой."
В лабиринта на собствените си мисли, тя се мъчеше да открие изход. Страхуваше се от толкова размишления да не попадне в огледалния свят, в който да не открие "собственото аз". Така редеше думите, че се вледенявах с всяка изимината минута. Тя страдаше, а се опитваше да се оправдае за страданието си със силни думи. Но това, което ме кара да ви разкажа за нея е лично. Тя била заобиколена от същите двулични приятели, с каквито и аз с радост се разделих. Много ми хареса как сподели че се е разделила с тях. "Не можех сама да си отговоря, защо търпях в своето обкръжение приятели, които ме огорчаваха, нараняваха и манипулираха. Защо бях сляпа и глуха, когато те явно ми показваха истинската си същност. Те бяха като парлива коприва, като бурени и плевели в градинката на нежната ми душа - задушаваха ме. И дойде този ден - когато осъзнах истината - никоя промяна не минава без конфликти. Разчистих си градинката от плевели и бурени и сега мога да раста нагоре,виждайки вече слънцето "- е това го запомних, защото беше много искрено казано.
Тя говореше за нежната душа на "малкия принц" на Екзюпери, сякаш четеше книга, невидима за очите ми. Няма да забравя тази жена, дано е толкова щастлива, колкото си мечтаеше. А ако попадне на този материал, нека ми прости, нося го твърде дълго в мислите си и едва сега реших да го споделя с вас.
Тази статия беше побликувана лично от мен на друго място, но поради основателни причини я премествам тук!