петък, 26 юни 2009 г.

четвъртък, 18 юни 2009 г.

РАЗХОДКА С НИКОЛ

Никол се вози въ влакчето за София

Ето вече е на
Централна гара,
харесват и фонтачета с водичката






Колко задълбочено чете зъболекарски брошури
Е, може пък зъболекарска да стане.








Разходката е по приятното занимание.


Широко и просторно е за тичане, няма коли и е доволна.










Ах този балон, той е много голям!






Даже и е скрил личицето




А каква игра става с него!!!










Пак водичка и пак фонтачета!












Приятно под пръските на водата










Ех,влиза и в очичките!









вторник, 16 юни 2009 г.

Честит рожден ден,малка Никол!!!

Снимките са подредени в обратен ред!!! Но партито си е парти - Никол на 4 годинки!



Любимите герои на Никол - далматинците- нейния личен избор за тората!



Колко е сериозна, нали сега става на 4 годинки! Какво ли се върти в малката и умна главица - малко или много е четири?
Сама е избрала и тортата си даже - любими герои ото детско филмче - мама и татко далматинци !





Истинските приятели на Никол-Тони и Виктор и братовчедката Симонка








Ето, вече са три принцеси









Първите подаръци са получени и двете малки принцеси се отправят към детското парти.

вторник, 2 юни 2009 г.

ЗА ЛЮБОВТА

Когато започвам да мисля за проявите на любовта, пред моя вътрешен взор често застават образите на велики дела в името на благото на хората, образи на самопожертви, героизъм и преданост. Но в своя живот не мога да намеря примери на подобни подвизи. Любовта, която ми беше дадена, се състоеше от не много големи, ежедневни дейности. Понякога те бяха леки, в други ситуации от мен се изискваха по-големи усилия. Понякога те ми носеха радост, понякога - болка. Много често правейки нещо за хората около мен, аз дори не се замислях дали ги обичам, или не. Какво е все пак любовта? Аз предпочитам да живея с любовта, а не да й давам определение. Да обичаш - това означава да намираш висше щастие в това, да правиш другите щастливи. Това означава да разбираш как мислят и чувстват околните, от какво се нуждаят. Това значи да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин. Да обичаш - това означава да осъзнаваш несъвършенството на хората и въпреки това да ги виждаш съвършени. Да обичаш - това означава да разбираш слабостите на нашите ближни, и въпреки това да си ги представяш силни. Това означава да ги вдъхновяваш да бъдат по-силни, отколкото са, и да им позволяваш на свой ред те да вдъхновяват теб. Да обичаш - това означава да приемаш другите такива, каквито са, и ако те не оправдаят твоиите надежди или отхвърлят твоята протегната ръка, по прежнему да оставаш вратата на сърцето си отворена. Да обичаш - това означава да признаваш достойнството на хората и да им помагаш да видят своето собствено достойнство.Да обичаш - това означава да станеш част от живота на своите ближни, при това без да ги контролираш и ограничаваш. Да обичаш - това означава да забравяш за себе си, подобно на искрата, която забравя за себе си в пламъка на огъня.Любовта не е страст, но безстрастната любов не е истинска, също както не е истинско цветето, направено от хартия или пластмаса. Любовта не ви прави бедни. Любовта неизменно ви връща повече, отколкото й давате, тъй като нейните ресурси са безгранични.Любовта прилича на пламъка на свещта, който превръща восъка в светлина. Любовта прилича на слънцето, което отдава своята собствена субстанция, за да стане източник на енергия и живот. Често пъти ни се налага да слушаме за това, че любовта е непрактична. Въпреки това аз искам да ви кажа, че любовта е най-могъщата сила на света. Ако искате да постигнете успех в някакво начинание, вие трябва да се влюбите в това дело. Вие се отдавате само на това, което обичате.Съмнявам се, че можем истински да овладеем онова, което не обичаме, било то научна дисциплина, практически навик или изкуство. Като не обичаме себе си, ние не можем да контролираме състоянието на своя разум и тяло. Повечето хора разчитат на силата на любовта само от време на време. Ние далеч не винаги сме склонни да вярваме в това, че любовта може да ни помогне, ако не смятаме само любовта към най-близките ни хора. На нас все още ни предстои да дораснем до разбирането, че цялата Вселена е създание на Божията любов, че любовта е струна, в съзвучие с която вибрира светът. Когато докосваме тази струна, всичко във Вселената ни отговаря с взаимност. Любовта не прави живота ни лек и не го изпълва с удоволствия. Но в действителност, вие и не искате лек и безгрижен живот, дори често пъти да мислите по друг начин. В дълбините на вашето сърце живее стремеж към величие. Вие искате да видите живота си наситен с плодотворна, творческа активност. Вие се стремите към пълноценен живот и любовта ви помага да постигнете тази пълнота. Тя ви помага да се издигнете на по-високо ниво, и да развиете своите способности в максимална степен.
"С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери" (Марко 4:24). Животът ще напълни онзи съд, с който вие идвате при него. Предоставете на живота малка чашка - и той ще я напълни. Отдайте на живота голям резервоар и него той ще напълни. Колкото повече обичате, толкова повече вие се отдавате на живота. Да обичаш означава да живееш пълнокръвно, защото в любовта ние се отдаваме на това, което обичаме. Само любовта прави нашия живот достоен живот. Отдайте се на любовта и вие ще станете съда, който използва Бог, защото Бог е любов.
http://margaritta.dir.bg/2009/mart/08freeman.htm

понеделник, 1 юни 2009 г.

ЛЕГЕНДА ЗА БОЖУРИТЕ
















Живял някога в един отдалечен град на Небесната империя един млад учен, който се посветил на изучаването на божура. Живеейки в уединение, само сред своите книги и божури, той се зарадвал много на посещението на една млада красива девойка, която без покана се появила на прага на дома му и помолила да й даде някаква работа. Съгласил се с удоволствие и останал приятно учуден, че тя се справя прекрасно с домакинството. Момичето му помагало да се грижат за божурите и двамата се разбирали чудесно. Оказало се, че тя е с прекрасно възпитание, запозната с дворцовия етикет, пишела като учен, рисувала и съчинявала стихове и се превърнала в негов най-добър приятел.
От снизхождението, с което първоначално се отнесъл към нея, не останало нито следа. Младият учен бил пленен от нейната грация, красота и познания. Тя станала за него близко и необходимо същество. Всичко вървяло добре. Младите хора се увлекли един от друг. Тя го слушала, изпълнявала всичките му желания, той й се любувал и я обичал. Но изведнъж се случило нещо необикновено. По-всяка вероятност в желанието си да я направи своя жена, младият мъж поканил един жрец и съобщил на момичето за предстоящето посещение. Новината обаче вместо да я зарадва, я стреснала и тя изведнъж изчезнала някъде. Напразно ученият я викал. Тя повече не отвърнала на неговия зов. Тогава разтревожен, огорчен, той се втурнал да я търси и минавайки по една тъмна пътека край къщата, изведнъж я забелязал как отминава като сянка. Той побегнал след нея, а тя побягнала от него. Накрая той я настигнал, но в същия момент, когато искал да я хване, тя като че ли се залепила на стената и изчезнала в нея, заприличала по-скоро на рисунка върху стената и само устните й продължавали да се движат. — Аз не ви отговарях — прошепнала тази сянка, — когато ме викахте, защото аз не съм човешко същество: аз съм духът на божура. Вашата любов ме топлеше, поддържаше човешката ми форма и за мен беше радост и наслада да Ви служа. А сега, когато дойде жрецът, той ще осъди Вашата любов към мен и затова аз не мога да приема своя предишен облик. Аз трябва да се върна при цветята. Простете ми, благодаря Ви за Вашето благоразположение, благодаря Ви за щастието, което ми дадохте. Ученият стоял изумен. Колкото и да я убеждавал, както и да я умолявал, след тези думи образът на девойката все по-дълбоко и по-дълбоко потъвал в стената. Цветовете на рисунката, която тя сега представлявала ставали все по-бледи, докато накрая изчезнали съвсем, без да оставят никаква следа. От този ден нищо вече не било мило за младия учен. Той захвърлил своите книги, науката, и само когато гледал цъфналите божури, споменът за чудното същество, стоплило за кратко живота му, само мисълта за това, че може би в някой цвят на божур сега е незабравимата девойка, станали единственото му утешение в живота. Любувайки се на тяхната красота, той сякаш й се любувал, вдъхвайки чудния им аромат, като че ли чувствал нейната близост..."






ПРОЛЕТ В ДВОРА